Ла Гомера е едно от най-ефектните бижута на Канарските острови със своите вулканични пейзажи; зелени долини и хълмове; стръмни ридове и драматично красиви крайбрежия. Островът е любим на пътешествениците и авантюристите, които търсят спокойствие и непокътната природна среда. Островът има чудесни условия за пешеходен туризъм, за активна семейна ваканция, за творчески отпуск на писатели, художници, поети. Залезите при Алохера са всеки път различни и са едни от най-красивите на света – можете да ни вярвате, наслаждавали сме им се цели 7 месеца.

Ние за първи път видяхме Ла Гомера от ферибота в обичайната му премяна – похлупен от огромен плътен облак. Това е сърцето на острова – Националният парк Гарахонай (1482,7 м надморска височина), който е обявен за Световно природно наследство на ЮНЕСКО. Тук, както и на още няколко от островите на Макаронезия, присъстват останки от древните лаврови гори, покривали Южна Европа в далечната епоха на терциера. Скрити под калпака на облаци и мъгли, те са невероятно мистични; задържат влагата и осигуряват чистата питейна вода на острова. С името на парка Гарахонай е свързана една от най-романтичните канарски легенди за силата на любовта, която ще ви разкажат тук. 

В последно време шосетата се разширяват и укрепват, а материалът, който отнемат багерите покрай пътя, разкрива като в учебник по геология различните по цвят и структура пластове на стотици хиляди години. Именно Ла Гомера е бил в късия списък на локациите за снимките на първия „Джурасик парк“. Скромната му площ от 370 кв. км (едва 20-22 км в диаметър), липсата на големи хотели, които да поемат снимачния екип и тесните криволичещи пътища в началото на 90-те години на миналия век са прехвърлили търсенето към Оаху, Кауаи и Мауи на Хавайския архипелаг. И на практика са съхранили див(н)ата природа на острова!

От забележителните градчета тук са столицата Сан Себастиан; Вайе Гран Рей, Ермигуа, Плая Сантяго (до което е малкото вътрешно летище на острова). Уникалните скални образувания като Роке Кано или Лос Органос, богатото разнообразие на птици, риби и влечуги и идеално разработените маршрути за вело и пешеходни туристи се допълват от гостоприемството на местните и по-екзотични забавления като дайвинг и наблюдаване на китове и делфини. Нищо няма да разберете от Гомера с еднодневна екскурзия от Тенерифе – елате, останете, потопете се в магията на острова поне за седмица. Наемете кола и обикаляйте – всяка спирка на удобните наблюдателни площадки е преживяване, а общуването с хората е удоволствие. В красивото градче Вайермосо може да имате шанса да се срещнете в общината със специалиста по устойчив туризъм Фернандо Мартин, от който ще получите най-добрите препоръки за опознаването на острова.

ОСТРОВЪТ НА КОЛУМБ

На 3 август 1492 г. Христофор Колумб тръгва на първата си презокеанска експедиция от пристанището на Палос де ла Фронтера с идеята да достигне от запад пълната със съкровища Индия. Адмиралът, губернатор и вицекрал, както е бил титулуван мореплавателят в договора, подписан с католическите крале Исабел I Кастилска и Фернандо II Арагонски, пристига с трите си кораба в най-безопасното от всички канарски пристанища – това на Сан Себастиан, главния град на Ла Гомера. Освен ремонта на каравелата Пинта тук адмиралът смятал да поднови хранителните запаси и питейната вода, за да осигури своите моряци в плаването към далечни земи. 

Колумб вярвал, че Земята е кръгла и че може да достигне Индия, като пътува от Европа само на запад. Сърдечното посрещане на жителите на острова и неговият приятен климат направили първото много добро впечатление на мореплавателя, който се връщал след това в Ла Гомера още два пъти – през 1493 и 1498 г. Но ако сега мислим за Канарските острови като за мечтана ваканционна дестинация, да не забравяме, че през XIV-XV век те са били на границата на познатия свят и отвъд тях не е било известно какво има и предстои!

ВОДАТА, С КОЯТО Е ПОКРЪСТЕНА АМЕРИКА

Ла Гомера сега е популярен като Колумбовия остров (Исла Коломбина) заради пребиваването на мореплавателя тук и това можем да проследим през няколко паметника в столицата Сан Себастиан. Градчето е малко и повечето му атракции са съсредоточени на Кайе Реал, Кралската улица. Тук е черквата Nuestra Señora de la Asunción ("Успение Богородично"), истински музей на сакралното изкуство, където по традиция Колумб се е молил преди да потегли към неоткрити земи. Съвсем наблизо е къщата, в която е отсядал морякът. Сега на първото й ниво има експозиция на керамика от племена, населявали Централна Америка, а на второто е галерия, като естествено темата на картините е свързана с Колумб и Ла Гомера. Наблизо са параклисът на патрона на града Сан Себастиан и Сградата на митницата. Хората разказват, че испанската флотилия се е запасявала с питейна вода от извора във вътрешния й двор. Жителите на острова са много горди от този факт и кладенецът се пази като реликва, а на табела до него пише „С тази вода беше покръстена Америка“.

Може да посетите и кулата Торе дел Конде, където, според разказите на местните, Колумб тайно се виждал с губернаторката на Ла Гомера Беатрис де Бобадийа. Твърде компактната кула е единственият запазен фрагмент от укрепленията от епохата на конкистадорите и едва ли е място за романтични срещи, но туристите харесват тази история и се снимат на фона й. Исторически достоверното е, че тук е било убежището на Беатрис де Бобадийа и децата й през 1488 г. по време на въстанието на местните жители.

БУКЕТЪТ ОТ АРУРЕ

В Ла Гомера Празникът на празниците е веднъж на 5 години, когато се чества Девата от Гвадалупе. Отделно всяко градче има свой патронен празник, а на общите се забавлява целият остров: има шествия, молебени, танци, забавления за народа, ядене и пиене, жива музика. 

За Деня на Канарските острови, който се чества на 30 май, на всеки един от островите местните хора участват в надпреварата за най-впечатляваща запазена традиция или най-ярко лично постижение. За 2019 г. бяхме свидетели как Ла Гомера спечели златен медал за един от най-старите островни обичаи – Букетът от Аруре. Всяка година различна фамилия от селото изработва това приношение от даровете на земята в чест на Девата на здравето и на Свети Себастиан, патрон на острова, за да измоли благоденствие. На специална демонстрация ни показаха как върху семплата пирамида постепенно се накичват плодове и зеленчуци, короновани с ананас и цветя, а после ни пяха народни песни под ритъма на барабани и чакарас (вид кастанети). Няма значение дали трима или триста са гостите на купона. Хората обичат и спазват традициите си и ние, чужденците, имаме шанса да се докоснем до тях. 

ЖИВОТЪТ ДНЕС

С днешна дата гомерците се препитават основно от земеделие – имат бананови плантации, лозя, градини с манго, папая и авокадо; от животновъдство (отглеждат се много кози) и от туризъм. Канарските острови са от големите износители на банани, а малките платанос пък се готвят в местните гювечи пучеро или се поднасят на чипс като картофки. Произвеждат се няколко вида сирене и кашкавал, като е характерен опушеният им вкус. В градчето Алохера живее и доня Анисета, която е превърнала гомерските вкусове в свой бизнес. Тя произвежда и предлага и на местните, и на туристите, двата емблематични соса за острова – мохо. Червеното мохо е със стрити сушени чушки и е подходящо за печени меса, а зеленото се поднася със зеленчуци или варени в много сол дребни сбръчкани картофи (папас арругадас). Пастетът алмогроте с настърган отлежал кашкавал и домат е също от любимите вкусове тук. Към тях туристите си взимат и още един „сувенир“ – няколко вида местни сладки.

Друг кулинарен хит на Гомера е палмовият мед. От финиковите палми по специална технология се отделя сладък сироп, който се вари до тъмнокафява гъста консистенция. Уникалното е, че палмовите горички могат да бъдат продадени заедно с парцела, но могат и да останат на собственика – те са наследство, което хората тук са си предавали през вековете.

КАКВО ДА НЕ ПРОПУСНЕТЕ

Морската разходка от Вайе Гран Рей е единственият начин да бъдат видени уникалните скални образувания Лос Органос. На корабчето ще ви сервират бонито – риба тон, която е типичен за острова улов. Не е за пропускане удоволствието от плуването в кристално чистите води.

Непременно посетете информационния център на националния парк Гарахонай – има историческа, геоложка и етнографска експозиции, както и малка зала с документални кадри от опустошителния пожар през 2012 г. Можете да си купите сувенири и бижута с вулканични камъни и старомодните, но много типични стерео картички с панорами.

Пикникът на Лагуна гранде; най-високата скала на острова Роке Кано; крепостта на Чипуде; живописното градче Агуло; старият кей на Ермигуа, откъдето директно на корабите се е товарела банановата реколта за износ и джип сафарито по черните пътища на острова са част от приключенското изкарване на Ла Гомера. Сред по-новите атракции е наблюдателната площадка на Абранте и ресторантът със стъклени стени и тунел с прозрачен под, където имате усещането, че летите над извънземния пейзаж. А островът – толкова малък по размер и така необятен като природа, култура и спомени: той не може да се разкаже, той трябва да се види, пипне, подуши и преживее.

БОЙКА ВЕЛИНОВА е автор на пътеписи и кулинарни статии за български печатни и онлайн медии. Членува в престижната Международна федерация на журналистите и писателите по туризма FIJET. Заедно със съпруга й Стоян пътуват почти три десетилетия – по работа или за удоволствие. Посетили са 109 държави на 6 континента. През 2019-а изкараха 7 месеца на остров Ла Гомера и се надяват да се върнат отново.